Знание зад звука

Защо 440? И защо не?

За да звучи оркестърът в съгласие, всички се уговарят за един опорен тон: камертона. Днес той е 440 херца. Това не е природна константа, а уговорка: приета през 1939 г. на международна среща в Лондон, през 1955 г. одобрена от ISO като препоръка и през 1975 г. закрепена като стандарт ISO 16.

432 Hz е камертонът, на който Radio 432 е настроено по подразбиране. Той е с около 32 цента по-нисък от камертона 440 Hz — едва една трета от полутон. Всички тонове слизат равномерно; музиката остава същата, само малко по-ниска.

Измеримо е точно това: височината на тона, разстоянието в центове, отношението 54/55. Всичко отвъд това — по-топло, по-заоблено, по-приятно — е приписване и слухово впечатление. Radio 432 не твърди нищо такова, а дава да се сравни лично: превключи, послушай, реши.

Граници на измерването

Не всяка музика се измерва еднакво добре

Измерва се звукът, който достига до теб — измерване, не безпогрешност.

В класиката често се наслагват много инструменти, а към това идва и ехото на концертната зала — отделните височини се размиват повече, отколкото при един глас или един инструмент. В техното и в сродната електронна музика доста неща лежат нарочно много ниско (басовете) или много високо (хай-хет, шум) и затова падат извън обхвата, в който височината може да се определи ясно.

Някои записи исторически също не са направени точно на 440 Hz или височината им се е изместила малко заради скоростта на лентата и по-късната цифровизация — при The Beatles това е известен случай. Тогава Radio 432 честно измерва това, което наистина стои в записа, дори ако то не е очакваната стойност.

Отделен глас или отделен инструмент: стрелката стои спокойно — тонът се определя добре.

Много инструменти един върху друг или много ниски/високи звуци: стрелката трепти — тонът се определя само несигурно.

По-подробно